Способността на Фед да действа е в пъти по-голяма от тази да предвижда какво ще стане и резултатите от управлението на икономиката през последното деситилетие го доказват недвусмислено. САЩ преживяха масивна национализация на загубите, а с парите на данъкоплатците бяха спасени too-big-to-fail команиите. За благодарност избирателите получиха европейска безработици от почти 10%.

От този ъгъл решението на ФЕД да напечата още $600 млрд е без съмнение скок в неизвестното. "Напечата" е груба дума, но тя описва реалното състояние на нещата, оплетени във филигранните обяснения на too-big-to-fail компаниите и техните пророци.

Обама, разбира се не е в Белия дом, когато се взима едно толкова важно решение, а е в Индия, етап първи от дълга обиколка в Азия. Но колкото и дълга да е тя, не Обама няма да посети най-големия си кредитор Китай, защото там просто няма кой да го посрещне - китайският президент Ху Дзинтао е в Париж. Но пък 6-ти американски флот, казват, отдавна бил напуснал Средиземно море и е във водите на Катар. Това пък е в Персийския залив.

Всички тези събития, разбира се са свързани. На това ниво армии от професионалисти работят и подготвят нещата месеци и години напред, разработват варианти за действие и противодействие. Да, успехът не е гарантиран на никого, случайностите влекат рискове на всяка крачка, но действията и противодействията са безусловно целенасочени.

И тук Пентагонът и Фед определено действат синхронизирано - докато Бернанке "бъзика" долара, Пентагонът е на гости на ОПЕК. Ще си помисли човек, че може да откажат да продават, ако доларът падне прекалено ниско, а този регион вече позна фалита на Дубай и и финансите на емирите и така не са в добро състояние. Последният, който се опита да котира нефта във валута различна от долара беше обесен - Садам Хюсеин се казваше.

А реална опасност от такова развитие има - действията на Бернанке са в ущърб на верните си китайските клиенти на американски бондове, т.е. най-големите си кредитори. Досега Китай не е продавал американски дълг и потенциалът му да влияе на курса на долара надолу е изцяло съхранен и по-лошо, застрашително неизвестен дори за Пекин. Обезценката на дълга, разбира се е неизгодна за Китай, но маржът за маневри е огромен, а китайците така или иначе губят пари, т.е. ще действат. В най-лошия случай Пекин може да изсипе на пазара 2 трилиона долара, срещу 600млрд на Бернанке, които вече поставят проблем - крайностите винаги помагат да се вижда по-ясно. Особено в математиката. 

Досега Китай печаташе юани в паралел с Фед - курсът на юана е твърдо свързан с този на американския долар. С тези пари Пекин пазаруваше западни компании и евтини суровини, но от друга цената на имотите в страната нарасна в пъти. Дали Пекин ще може да последва Вашингтон и този път, без да повиши нивата и на останалите цени вътре в страната над поносимото ниво за бедния китаец, това е въпросът. Вероятно не и Китай ще бъде принуден да търси други мерки.

Разминаването на Обама и Ху Дзинтао също не е случайно и според мен е спусъкът, който отключи действията на Бернанке, а това е особено притеснително. Предисторията на това разминаване е с толкова симптоми, че прилича на епикриза. Още с идването си на власт Обама реши да сключи стратегичско споразумение с Китай в ущърб на верния си съюзник Европа. Обама отиде на крака в Пекин още през ноември 2009. Преговорите по финансовите въпроси не успяха и идеята пропадна, въпреки личните усилия на Кисинджър. Нормално е Обама да "обърне палачинката", но това не предвещава нищо добро, още по-малко за Европа. Дали китайците ще послушат още веднъж и може би последен път Мао Дзедун, според който "американският империализъм е книжен тигър, който само на външен вид изглежда страшен"?